Задължително ли е мерките за повишаване на енергийната ефективност (ЕСМ) да са предписани така, че след изпълнението им по съответните ограждащи елементи, коефициентите за отделните ограждащи елементи да не надвишават нормативни коефициенти?

На основание чл. 23, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (Наредбата), коефициентите на топлопреминаване (U, W/m²K) през плътни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 2. Разпоредбата е императивна, следователно произтича задължение за изпълнението ѝ.

От изключително значение при оценката на мерките за енергоспестяване е тяхната техническа и икономическа осъществимост. В Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. това понятие е дефинирано в т. 40 на § 1 от ДР на наредбата. „Техническа и икономическа осъществимост е налице тогава, когато нормативните изисквания към енергийните характеристики на сграда или на обособена част от сграда могат да се приложат с обоснована ефективност на разходите за всяко ниво от скалата на класовете на енергопотребление, за което са дефинирани“

За случаите с нормативно определени U, W/m²K, когато се установи  неосъществимост / нецелесъобразност (неефективност на разходите) за постигането им е необходимо да се направи техническа/икономическа обосновка за неосъществимостта / нецелесъобразността за покриване на нормативните изисквания. Такава обосновка следва да бъде направена подробно, както в доклада от обследването за енергийна ефективност (ОЕЕ), така и в резюмето.

Основание за това може да бъде невъзможност да се постигне срок на откупуване на инвестициите, който да не надхвърля техническия живот на мярката. Препоръчаните срокове на действие на групи допустими мерки за енергийни спестявания по сектори са посочени в Приложение 2 към Наредба No Е-РД-04-3 от 4 май 2016 г. за допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им.

Друго възможно основание е техническа неосъществимост.  Понятието е дефинирано в т. 41. от Допълнителните разпоредби на Наредбата, както следва:

41. „Техническа неосъществимост“ за изпълнение на мярка за енергоспестяване или мярка за оползотворяване на възобновяема енергия е налице тогава, когато прилагането на нормативните изисквания е възпрепятствано от специфика на сградата, която прави невъзможно физическото изпълнение на мярката и/или изпълнението на мярката е възпрепятствано от технически или функционални пречки, като: невъзможност да се осигури достъп до елементи на конструкцията или на конкретна сградна инсталация; недостатъчна площ или пространство; необходимост от допълнителни разходи за осигуряване на безопасност и функционалност, или други разходи, които надвишават разходите за изпълнение на мярката.“

Във всички случаи на неосъществимост / нецелесъобразност за покриването на нормативно заложените коефициенти е задължително да се направи подробно описание и обосновка, както в доклада от обследването за енергийна ефективност, така и в резюмето на доклад от ОЕЕ. Едновременно с това следва да се приложат изчисленията, които еднозначно да показват до каква степен от техническа/икономическа гледна точка е осъществимо нормативното изискване.

Допълнително следва да се има предвид, че:

На основание § 7 от ДР на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г.:

Сградите, които не са заети от публични органи, сертифицирани в клас „С“ до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ. бр.5 от 2005 г.). След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас „В“ по изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас „С“.

На основание § 8 от ДР на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г.:

Сградите заети от публични органи, сертифицирани в клас „С“ до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради.

Вижте отговора на въпрос № 1 за случаите, когато се установява  неосъществимост/нецелесъобразност за покриването на нормативно заложените коефициенти на топлопреминаване през ограждащите елементи.

Обобщените коефициенти на топлопреминаване за отделните ограждащи елементи след ЕСМ, не могат да бъдат по-високи от обобщените нормативни коефициенти, в съответствие с §2, т. 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради.

неосъществимост в този участък, това обстоятелство следва да се опише подробно и да се обоснове в доклада от обследването. Едновременно с това следва да се приложат изчисленията, които еднозначно да показват до каква степен от техническа гледна точка е осъществимо нормативното изискване.

В случай, че прецените, че има основание за техническа неосъществимост за покриването на нормативно заложените коефициенти е задължително да направите подробна обосновка, както в доклада от обследването за енергийна ефективност, така и в резюмето на доклад от ОЕЕ. Понятието е дефинирано в т. 41. от Допълнителните разпоредби на Наредбата, както следва:

41. „Техническа неосъществимост“ за изпълнение на мярка за енергоспестяване или мярка за оползотворяване на възобновяема енергия е налице тогава, когато прилагането на нормативните изисквания е възпрепятствано от специфика на сградата, която прави невъзможно физическото изпълнение на мярката и/или изпълнението на мярката е възпрепятствано от технически или функционални пречки, като: невъзможност да се осигури достъп до елементи на конструкцията или на конкретна сградна инсталация; недостатъчна площ или пространство; необходимост от допълнителни разходи за осигуряване на безопасност и функционалност, или други разходи, които надвишават разходите за изпълнение на мярката.

Какво се има предвид – да се определи процента на възобновяемата енергия спрямо общата потребна енергия за отопление, охлаждане, вентилация, БГВ и осветление или спрямо общата потребна енергия на сградата (за всички консуматори)?

при обследване на сгради“ и тези разяснения не са променяни и са валидни и в действащата нормативна уредба.

По отношение на енергията за помпи и вентилатори:

Съгласно чл. 28 от Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. енергийните характеристики на системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди в нови и в съществуващи сгради се определят за техническите сградни системи (инсталации) като цяло. Цялостните енергийни характеристики по ал. 1 включват енергийните характеристики на всички подсистеми и елементи на съответната система независимо от предназначението на сградата или на обособена част от сградата. Енергията за помпи, вентилатори и др., които са елементи на съответната подсистема е част от т.нар.            „спомагателна“ енергия на подсистема i – W_i;aux. Спомагателната енергия е включена във формула 1 в ал. 5 на чл. 28 от наредбата и следователно императивно се включва към потребната енергия на всяка от системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди.

Съгласно действащата нормативна уредба за енергийните характеристики на сградите и европейските стандарти са възможни различни граници на оценка на дяла на енергията от ВИ. Това е  взето под внимание в резюмето и документът дава възможност за такива изчисления.

Дял в % на потребната възобновяема енергия в резюмето се изчислява като съотношение на: (В числител) общата доставена енергия от ВИ до сградата (включително и доставената енергия от отдалечен източник – това е електричеството доставено от електроразпределителната мрежа) и (В знаменател) общата потребна енергия за сградата, умножено по 100.

За целите на кандидатстване по процедурите за устойчиво енергийно обновяване на сгради е необходимо за се издаде издаде/актуализира сертификат в съответствие с изискванията към енергийните характеристики, определени в Наредбата.

документи:
- с нов пореден номер, съответно текуща дата или

При наличие на сертификат от обследване за ЕЕ на сграда в експлоатация, издаден преди влизането в сила на Наредбата и необходимост той да бъде приведен в съответствие с действащите норми към настоящия момент, той се издава с нов пореден номер и текущата дата, като се използват образеца на сертификат за сграда в експлоатация, съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради и образците на документите (виж по-долу, точки 1 – 3) към последната Наредба, утвърдени със Заповед № РД-04-406/23.12.2022 г. на изпълнителния директор на АУЕР.

Датите на издаване на Сертификата, Приемо-предавателния протокол, както и крайната за периода на обследване в резюмето НЕ МОГАТ да бъдат преди 23.12.2022 г.

1. Резюме на доклада от извършеното обследване на сграда;

2. Декларация за липса на обстоятелствата по чл. 43, ал. 4 и 6 от ЗЕЕ;

3. Протокол за приемане на резултатите от извършено обследване.

В малките населени места все още няма идентификатор по ЗКИР. Образецът на Резюме не позволява попълването на УПИ. Как да попълним тази информация?

При наличие на термопомпени инсталации използвани в режим отопление, независимо какви са те, се описват в резюмето по следния начин:

1. В таблица 3.1.1, в ред 1 – „Отопление“ се включва освен електрическата енергия използвана от термопомпата и възобновяемата енергия оползотворена от околната среда (аеро., гео. или хидротермална) доставена до климатизирания обем.

2. В таблица 3.1.2, в ред 11 се вписва само възобновяемата енергия оползотворена от околната среда (аеро., гео. или хидротермална) доставена до климатизирания обем.

Ред „ОБЩО“ на таблици 3.1.1 и 3.1.2. трябва да са еднакви.

Съгласно чл. 5, ал. 6 от Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (Наредбата), сертификатът за енергийни характеристики на нова сграда се издава от лице по чл. 43, ал. 1, съответно по чл. 43, ал. 2 ЗЕЕ, вписано в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ, по образец съгласно приложение № 1 и е със срок на валидност 10 години.

Съгласно Наредба № Е-РД-04-2 от 16 декември 2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради се променя номерацията на издадените сертификати, като от 9 позиции стават 12. От номер 1 ли трябва да започнат сертификатите с 12 позиционни номера или да следват последователността на досега издадените сертификати?

 Моля за информация през 2023 г. по кой образец трябва да се изработват тези сертификати за сгради, завършени през 2022 г. - по образеца до 2022 г. или по новия образец.

Ако трябва да са по новия образец, то моля за информация как да активирам възможността за смяна на категорията на сградата в края на образеца, която възможност при мен е блокирана!

• С влизането в сила на 23.12.2022 г. на Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради, е утвърден нов образец на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда, като с този акт е отменен образецът на сертификат за проектни енергийни характеристики. Използването на образеца на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда, издаден след 23.12.2022 г. е задължително.
• За да се активира възможността за смяна на категорията на сградата в края на образеца е необходимо да се разрешат макросите в документа на MS Word.

По кой образец да издаваме сертификатите за нови сгради, проектирани и построени по старата Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради, в сила до 18.11.2022 г.? Съгласно  § 18  от публикуваната  на 10.01.2023 г. в Държавен вестник Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради:

Изменението на образеца на сертификат за проектни енергийни със сертификат за характеристики на нова сграда е в резултат на влизането в сила на 23.12.2022 г. на Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради.

При издаването на сертификат за характеристики на нова сграда след 23.12.2022 г. задължително се използва образецът на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда, включително и в случаите по § 18., ал. 1 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради, в сила от 10.01.2023 г.

Във връзка с Наредба № Е-РД-04-2 от 16 декември 2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради, която гласи:

 „чл. 14, ал 2. Докладът по ал. 1 съдържа най-малко:  т.10. сравнителна оценка на годишното количество спестени емисии CO2 за всеки предложен пакет енергоспестяващи мерки и оценка по показател за инвестиционните разходи за 1 тон спестени емисии CO2“,

Възниква следния въпрос:

Как се изчисляват инвестиционните разходи за изчисляване на 1 тон спестени емисии СО2: включват ли сумата от разходите за енергоефективни мерки плюс съпътстващи дейности, или само стойността от разходите за енергоефективни мерки?

Кои разходи се отразяват в сертификата за съществуващи сгради – общите инвестиции, или само за енергоефективните мерки. В случай, че се отразят общите инвестиции, „Изчисляване на икономическата ефективност и ефикасност за жизнения цикъл на технически решения за съхранение на енергията в сгради“ се извършва със същите стойности и резултатът е нерентабилност на предложените ЕСМ (отрицателни стойности на NPV и дълъг срок на откупуване).

Възможно ли е изчисленията в икономическия софтуер да включват само енергоефективните мерки, а при изчисляването на 1 тон спестени емисии СО2 да се включат допълнително и инвестициите за съпътстващи дейности?

В много от процедурите за финансиране на проекти за енергийна ефективност т.нар. „съпътстващи“ СМР се описват изрично по отношение на тяхната допустимост. В зависимост от изискванията на Насоките за кандидатстване „съпътстващите“ СМР могат да бъдат посочени като допустими за финансиране, а други – като недопустими за финансиране.

При всеки конкретен случай „съпътстващите“ СМР трябва да се оценят с висока експертиза от консултанта по енергийна ефективност. Това от своя страна е предпоставка за коректен икономически анализ както на всяка енергоспестяващата мярка по отделно, така и на всеки от пакетите с ЕСМ.

Когато „съпътстващите“ СМР са технологично свързани строителни дейности с изпълнението на ЕСМ т.е. съпътстващите СМР са абсолютно необходими, за да бъде спазена конкретна технология на строителството при изпълнение на ЕСМ и/или изпълнението им произтича от нормативни изисквания – в този случай съпътстващите СМР се включват в себестойността на ЕСМ (Например: при топлинно изолиране на покрив се предвижда освен полагане на слой топлинна изолация, но и хидроизолация, пароизолация и др., което е нормативно изискване. Оформянето на наклони за отводняване, обшивки на бордове за защита на топлинната изолация и др. (съгласно архитектурно-строителен детайл) са съпътстващи СМР изискващи се от технологията на строителството при ремонт на покриви).

технологично свързани строителни дейности с изпълнението на ЕСМ и не следва да се включват в себестойността на мярката.

Следователно правилната количествена оценка на съпътстващите СМР по видове и себестойност допринася за надеждна икономическа оценка на инвестиционните разходи на етапа на енергийното обследване.

В обобщение:

Технико-икономическата оценка за ефективност на разходите, необходими за изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата може да послужи за планиране на инвестициите. В нормативната уредба разпоредбата е диспозитивна и предоставя правна възможност. Финансиращата програма може да постави по-амбициозни изисквания, например чрез включване на показатели на икономическата оценка в критериите за оценяване качеството на проектите. В тези случаи водещи са изискванията на програмата.

Стойностите за ивестиционните разходи в доклада от ОЕЕ са индикативни, но прецизната им оценка минимизира вероятността за недостиг на средства и финансови загуби за възложителя, а като цяло по-голяма успеваемост и устойчивост на проекта.

Изготвянето на подробна количествена и стойностна сметка е предмет на технически (или работен) проект, който се възлага по реда на ЗУТ, но въз основа на доклада от обследването за енергийна ефективност. Докладът от ОЕЕ е базовият технически документ за възлагане на проектирането.

При изчислението на инвестиционните разходи на 1 тон спестени емисии СО₂ не се включват разходите за съпътстващи дейности, които не са технологично свързани с изпълнението на ЕСМ. Обикновено част от тези разходи се определят като допустими за финансиране, но поради това, че нямат пряк енергоспестяващ ефект, са изведени и видими в отделно описание в Насоките за кандидатстване.   

В сертификата за съществуващи сгради се отразяват само разходите за енергоефективните мерки в обхвата на които са включени присъщите им технологично свързани съпътстващи СМР, които произтичат от технологията на изпълнение на строителство на конкретната ЕСМ. ЕСМ с отрицателни стойности на NPV и срокове на откупуване надвишаващи нормативно заложените не покриват изискванията за ефективност на разходите по съотношението „разходи-ползи“.

При предписване на ЕСМ централна климатизация задължително ли е изчисляването на сградата на охлаждане, при условие че няма нормативни изисквания относно разглеждания тип сграда за поддържане на микроклимат през летния охладителен период?

Такава мярка следва да докаже целесъобразността си като по-добрата алтернатива по отношение на ефективност в подсистемата за генериране на енергия спрямо съществуващ генератор или други локални източници на отопление в сградата. На следващо място мярката следва да се оцени за икономическата й целесъобразност по съотношението „разходи-ползи“. Когато няма данни от продуктова информация, за сравнителния анализ се използват стойностите за сезонната енергийна ефективност при отопление от таблица 5 и стойностите за минимална енергийна ефективност (η_s,%) на локални източници на топлина от таблица 6 на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г.

Европейската Директива 2010/31/ЕС насърчава „подобряването на енергийните характеристики на сградите в рамките на Съюза, като се вземат предвид външните климатични и местни условия, както и изискванията за параметрите на вътрешния въздух и съотношението разходи–ефективност“. Тази политика е заложена в чл. 24, т. 7 от Закона за енергийната ефективност, където е предвидено, че  очакваните спестявания на енергия и ползите от тях, включително ползите за здравето, безопасността и качеството на въздуха са включени в Дългосрочната стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.

На това основание, при препоръчване в ОЕЕ изграждането на система за централна климатизация, енергийните характеристики на системата, нейната оценка за техническа осъществимост, за целесъобразност на разходите по съотношението „разходи-ползи“ и предимствата й като алтернатива на съществуващ в сградата друг начин на отопление, е препоръчително да се извърши на база целогодишна експлоатация на предлаганата система, в пълния й технологичен капацитет в двата режима на работа – отопление и охлаждане.

Преценката, дали да се извършва изчислението на сградата в режим на охлаждане, е изцяло на одитора, в зависимост от предназначението на сградата и режимите на експлоатация в отделните периоди на отопление и охлаждане.

Въпроси, свързани с допустимостта на сградите по конкретна процедура/програма са от компетентността на (съответно следва да бъдат адресирани към) органа, отговорен за управлението и изпълнението на програмата. Органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции са определени с Постановление № 157 от 7 юли 2022 г. на Министерския съвет на Република България.

Възложено ми е да изработя Сертификат за нова еднофамилна жилищна сграда, проектирана през 2018 г.

По проект енергийната характеристика на сградата е 185 kWh/m2 и е в задължителния клас В, съгласно изискванията на отменената Наредба №7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради.

Според новата Наредба №РД-02-20-3 горната граница за същия клас В е 166 kWh/m2, т.е. сградата не отговаря на нормативните изисквания по тази Наредба, а отговаря на клас С. Допустимо ли е това?

Мога ли да впиша в Сертификата за нова сграда клас С?

При издаването на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда с дата след 23.12.2022 г., задължително се използва образец на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда съгласно Приложение № 1 от Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради.

Нови сгради, проектирани по отменената Наредба №7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради, се въвеждат в експлоатация съгласно одобрените и изпълнени проекти по отделните проектни части. За целите на издаването на сертификата, по нормативно изискващия се нов образец, първичната енергия (която е еквивалент на потребната енергия на сградата съгласно изпълнения инвестиционен проект), и която е необходима за определяне на класа на енергопотребление на сградата следва да се изчисли в съответствие с действащите нормативни изисквания на Част трета от Приложение № 1 на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради. В сертификата се удостоверява класът на енергопотребление, който се получава от изчисленията.

В нормативната уредба са определени минимални изисквания.

По смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 4 от  Наредба № Наредба № Е-РД-04-2 от 16 декември 2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради под „три календарни години, предхождащи обследването“ следва да се разбира период от три години назад. Този период може да се формира от последните три години преди годината, в която се извършва обследването или да се избере по-дълъг период за анализ, в случай че е необходимо да се анализират настъпили промени в енергийното потребление, които могат да окажат съществено влияние върху резултатите от обследването. Задължително следва да се обхванат 3 отоплителни периода и 3 периода извън отоплителните. 

Приложими са изискванията на Наредба № РД-02-20-3 от 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради.

Аеротермалната енергия се счита за възобновяема само при работа на термопомпата в режим отопление.

При съществуващи сгради енергийните характеристики се оценяват въз основа на съществуващото състояние на ограждащите елементи, системи и съоръжения. При наличието на съществуваща термопомпа аеротермалната енергия усвоена от термопомпата е възобновяема енергия в съответствие с измерванията и изчисленията, извършени от одитора.

Оценката на енергийното потребление на сграда независимо от използваните енергийни ресурси и генераторите на топлина и/или студ в сградата  е изцяло от компетентността на лицата по чл. 43 от Закона за енергийната ефективност. Консултантите по енергийна ефективност, включени в персонала на фирмите, които извършват обследвания за енергийна ефективност на сгради притежават удостоверение за професионална квалификация за извършване на дейности по чл. 42, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност.

Консултантите по енергийна ефективност, включени в персонала на юридическите лица, вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност задължително трябва да притежават удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията, който се провежда при условията и по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 3 януари 2018 г. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистрите по закона за енергийната ефективност, вписването и получаването на информация от тези регистри, условията и реда за придобиване на квалификация от консултантите по енергийна ефективност.

Лица, които извършват енергийни обследвания без да притежават нормативно изискващата се квалификация нарушават Закона за енергийната ефективност. Съгласно чл. 112 от ЗЕЕ на лице, което не изпълни други задължения, предвидени в този закон, се налага глоба от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.

Резюме на отговора:

На основание чл. 23, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-3 от 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради, коефициентите на топлопреминаване през плътни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 2 от наредбата. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба коефициентите в таблица 2 са нормативни коефициенти на топлопреминаване. Когато ограждащи елементи на конструкцията включват участъци с различни топлофизични характеристики се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване, който не може да бъде по-голям от обобщения коефициент, изчислен с нормативните коефициенти в таблица 2.

Видно от гореизложеното, при обследването на дадена сграда е задължително външните ограждащи елементи да бъдат приведени в съответствие с нормативните коефициенти на топлопреминаване, като се препоръчат съответните мерки, дори и да е установен клас на енергопотребление „А“ за дадена сграда, която се отоплява на дърва.

За случаите с нормативно определени U, W/m²K, когато се установи  неосъществимост/нецелесъобразност (неефективност на разходите) за постигането им е необходимо да се направи техническа/икономическа обосновка за неосъществимостта/нецелесъобразността за покриване на нормативните изисквания. Такава обосновка следва да бъде направена подробно, както в доклада от обследването за енергийна ефективност (ОЕЕ), така и в резюмето. За повече подробности вж. отговора на въпрос № 1.

Доклади от обследвания за енергийна ефективност, които не съдържат най-малко подробна информация и експертни оценки вкл. сертификатите, издадени въз основа на такива обследвания, не могат да се приемат за коректни за доказване на класа на енергопотребление .

Относно топлоизточника:

Оценката на потребната топлина за отопление и ефективността на топлоснабдяването като цяло в случай, че отоплението се осъществява с дърва за огрев, изисква задълбочена експертиза в най-малко следната последователност:

1. Събиране на информация за вида, произхода, категорията (суха или сурова) и количеството на използваната дървесина за огрев. Посочване на източниците на информация и прилагане на доказателства за събраните документи и данни за енергопотреблението на сградата.
2. Изчисляване на закупените m³ дърва за огрев в теоретичен кубичен метър наслоена дървесина.
3. Извършване на изчисления за превръщане на теоретичен кубичен метър наслоена дървесина в kg (или ton)  Пример:  Плътност на дърва за огрев, бук/дъб:  плътна, суха маса      – 0,58 t/m³; престояла едно лято под покрив – 0,64 t/m³; престояла едно лято           0,71 t/m³; прясно отсечена   0,77 t/m³.
4. Определяне на долната топлина на изгаряне според вида на дървесината при влажност до 30 % съответстваща на приложимите стандарти БДС EN 13240 и БДС EN ISO 17225-5:2021 и др.
5. Извършване на изчисления за превръщане на kJ/kg в kWh/kg. Стойности за изчисления: 1 kJ = 278.10^-6 kWh ; 1 MJ = 278.10^-3 kWh
6. Събиране на продуктова информация за техническите характеристики на отоплителния уред, в който изгарят дървата за огрев. Информацията се набавя по данни от производител.
7. Определяне на режима на работа на отоплителния уред. При повече от един отоплителен уред оценката се извършва на база отоплителната мощност и едновременност на работа на уредите (часа/ден; дни/месечно).
8. При извършване на обследване по време на отоплителния период и при липса на продуктова информация ефективността на локален отоплителен уред се определя чрез измерване и газов анализ в условия на изгаряне на конкретното гориво, което е закупено от собственика на отоплителния уред.
9. При извършване на обследване извън отоплителния период ефективността на локален отоплителен уред с продуктова документация се определя по сезонна стойност в зависимост от режима на работа и характеристиките на използваната дървесина за огрев. При сурова дървесина с абсолютна влажност над 30 % декларираната от производителя ефективност на отоплителния уред се редуцира до стойност, която се обосновава в обследването с необходимите изчисления.
10. При извършване на обследване извън отоплителния период ефективността на локален отоплителен уред без продуктова документация се препоръчва да се приема от 30 % до 40 % при дървесина с абсолютна влажност до 30 % и не повече от 30 % при дървесина със съдържание на влага над 30 %. 

Нормативни основания за ограждащи елементи и твърдо гориво:

На основание чл. 23, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-3 от 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради, коефициентите на топлопреминаване през плътни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 2 от наредбата. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба коефициентите в таблица 2 са нормативни коефициенти на 

топлопреминаване. Когато ограждащи елементи на конструкцията включват участъци с различни топлофизични характеристики се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване, който не може да бъде по-голям от обобщения коефициент, изчислен с нормативните коефициенти в таблица 2.

Стойностите в скоби в таблица 2 се прилагат за елементи на конструкцията или части от тях, за които има завишени изисквания към класовете по реакция на огън на продуктите за топлоизолация (клас А1 и клас А2) съгласно Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Например: За външни стени монолитни, многослойни, граничещи с външен въздух на сгради със среднообемна вътрешна температура θ_i ≥ 15 ⁰С, за които има завишени изисквания към класовете по реакция на огън на продуктите за топлоизолация – клас А1 и клас А2 се прилага изискването  U_w ≤ 0,30 W/m²K (а не U_w ≤ 0,26 W/m²K, както е определено изискването за сгради, за които няма завишени изисквания към класовете по реакция на огън на продуктите за топлоизолация).

На основание чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № Наредба № Е-РД-04-2 от 16 декември 2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради, всеки доклад от извършено обследване за енергийна ефективност на сграда е задължително да съдържа данни и доказателства за извършени измервания, анализ и оценка на енергийните характеристики при съществуващото състояние на системите за производство, пренос, разпределение и потребление на енергия в количество и обем, съответстващи на сложността на системите и необходими за установяване на техническото им състояние и ефективност. В съответствие с посоченото нормативно изискване лицето, което извършва обследването задължително трябва да представи в доклада от обследването измерванията за установяване на ефективността на генератора на топлина.

При отоплителни уреди (камини, локални уреди със закрити горивни камери) с периодичен режим на работа, в които изгаря твърдо гориво дърва за огрев, ефективността на уреда е пряко повлияна от параметрите на дървесината, която се използва в уреда (съдържание на влага, пепел, летливи вещества влияещи на отделената топлина при изгарянето).

Когато отоплителният уред работи според инструкциите на производителя и с препоръчаните горива и при номинална мощност, изброени в инструкциите за употреба, единствено в този случай е приложимо да се използва декларираната от производителя стойност на КПД (%) на отоплителния уред. Следва да се има предвид, 

че декларираната от производителя стойност на ефективността на отоплителния уред е определена чрез изпитвания и измервания при строго определени изисквания към калоричността и съдържанието на изпитвателните горива (работно гориво като букови дърва, чам и др.) като за всяко изпитване и при всеки тест се отчита стриктно съдържанието на: влажност (W,%), въглерод (C,%), водород (H,%), летливи вещества (%), пепел (А,%), калоричност (Hu, kJ/kg), размери: (L,mm).

Изискванията към предлаганите на пазара горива са определени в БДС EN 13240. Нетната (долна) топлина на изгаряне за дървен материал на парчета за изпитвателни горива е от 17 000 kJ/kg до 20 000 kJ/kg при съдържание на влага до от 12% до 25%. За пелети използваните горива за целите на изпитването се осигуряват с долна топлина на изгаряне 16900 kJ/kg до 19500 kJ/kg при съдържание на влага ≤ 12 %, съдържание на пепел ≤ 0,7 % без кора и ≤ 2,0 % с кора, съдържание на летливи вещества от 80 % до 88 % и пр.

Изискванията към дървесината, използвана за битово отопление в България са регламентирани с Наредба № 6 от 7 октомври 2019 г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление, (Наредба № 6 от 2019 г.), приета на основание § 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ, бр. 1 от 2019 г.). Съгласно чл. 6., ал. 1 от същата наредба дървесината, използвана за битово отопление, трябва да отговаря на следните изисквания:  1. да е суха; 2. да не е обработвана повърхностно с бои, лакове, смоли и лепила; 3. да не е импрегнирана или да е претърпяла друга химична обработка; 4. да не е свързана/примесена с други вещества и материали, включително текстил, пластмаси, гуми или други петролни продукти. Начинът на съхранение на дървесината е определен в ал. 2 от същата разпоредба, където се изисква дървесината за битово отопление да се съхранява покрита, върху подложки на сухи и отцедливи места, осигуряващи продухваемост. Задължение на продавача на дървесина за битово отопление е да информира купувача към коя от категориите – сурова или суха, е дървесината, предмет на продажба. Спазването на изискванията за съхранение и използване на дървесина за битово отопление е отговорност и задължение на лицата, които я ползват.

По смисъла на §1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ДР на Наредба № 6 от 2019 г.:

„Дървесина, използвана за битово отопление“ е стъбла, клони и корени или части от тях от дървесни и храстови видове.

„Суха дървесина“ е дървесина с абсолютна влажност не повече от 30 %.

„Сурова дървесина“ е дървесина с абсолютна влажност над 30 %.

Приложимият стандарт, който определя класовете за качество на горивата и спецификации за сортирани дърва за огрев е БДС EN ISO 17225-5:2021 „Твърди биогорива. Класове и спецификации на горива. Част 5: Класифициране на дърва за огрев (ISO 17225-5:2021)“

На основание посочените нормативни изисквания и стандарти:

В случай, че при обследването за енергийна ефективност се установи, че използваното гориво (дърва за огрев) са с неидентифицирани характеристики и параметрите им значително се различават от спецификацията на горивата за изпитване в приложимите стандарти, или не отговарят на изискванията на Наредба № 6 от 2019 г., в този случай декларираната от производителя стойност за ефективност на отоплителния уред, в който изгарят такава дървесина, е неприложима за целите на обследването.

Съществуват различни източници за определяне на топлината на изгаряне на дърва за огрев в зависимост от вида на дървесината (дъб, бук, бреза, върба, липа, елша, бор, клен, и т.н). Във всеки конкретен случай е необходимо да се вземе под внимание следното:

При сурова дървесина с над 30 % влажност топлотворната способност на дървата за огрев намалява два пъти спрямо стандартната стойност за суха дървесина с абсолютна влажност до 30%. 

По данни на търговци на дърва на българския пазар един кубичен метър дърва за огрев е около 0,7 твърд кубически метър дърва, като под твърд кубически метър дърва се разбира теоретичен кубичен метър наслоена дървесина след приспадане на всички пространства. Също така един насипен кубичен метър е около 0,5 твърд кубически метър дърва.

Необходимо е да се вземе под внимание и фактът, че общият обем на дървата намалява, когато те изсъхват.

В случай, че режимът на работа на отоплителния уред е периодичен, ефективността на топлоснабдяването допълнително следва да се редуцира в зависимост от режима на работа като това се извършва по експертна оценка от лицето, което извършва обследването.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-3 от 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (Обн., ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2022 г.) показателят на енергийни характеристики „годишно потребление на енергия за отопление (kWh/год.)“ при нови и съществуващи сгради, в които се използват  локални отоплителни източници, за които не е налична продуктова информация от производителя им, се допуска да се изчисли със сезонна енергийна ефективност съгласно данните в таблица 6.

Означенията на параметрите, както и стойностите в таблица 6, които са минимални (базови), са определени съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1188 на Комисията от 28 април 2015 година за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на локални отоплителни топлоизточници.

Регламентът е с пряко  действие в държавите-членки и се прилага от всички производители на локални отоплителни топлоизточници след 1 януари 2018 г.  В приложното поле на регламента са определени  изискванията за екопроектиране във връзка с пускането на пазара и пускането в експлоатация на домашни локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност от 50 kW или по-малко и локални отоплителни топлоизточници с търговско предназначение с номинална топлинна мощност на продукта или на отделен сегмент от 120 kW или по-малко.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Регламент (ЕС) 2015/1188 „електрически локален отоплителен топлоизточник“ означава локален отоплителен топлоизточник, използващ електрическия ефект на Джаул-Ленц за генериране на топлинна енергия.

В таблица 6 от Наредба № РД-02-20-3 от 2022 г. с η_s,% е означена сезонната енергийна ефективност при отопление по смисъла на регламента.

„Сезонна енергийна ефективност при отопление“ (η_s) по смисъла на Регламент (ЕС) 2015/1188 означава отношението между отоплителния товар, покриван от локален отоплителен топлоизточник, и годишното потребление на енергия, което се изисква, за да се покрие този товар, изразено в проценти.

В съответствие Приложение III, т. 5, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2015/1188  за електрически локални отоплителни топлоизточници

 , където:

η_th,_on е претеглената топлинна ефективност, изразена в проценти, която за електрически локални отоплителни топлоизточници е 100 %, а „СС“ е „коефициентът на преобразуване“ за превръщане на електрическата енергия в първична, който на средно европейско ниво е (CC) = 2,5.

Когато не е налична продуктова информация за някой от електрическите локални топлоизточници в таблица 6, Наредба № РД-02-20-3 от 2022 г. предвижда за целите на изчисленията да се прилагат минималните стойности за този вид топлоизточници, заложени като минимални изисквания в Приложение II от регламента.  Същите минимални стойности са посочени в таблица 6 от наредбата и могат да се използват за целите на изчисленията на показателя на енергийни характеристики „годишно потребление на енергия за отопление (kWh/год.) като се умножат с коефициент 2,5. Максималната стойност на топлинната ефективност на електрическите локални топлоизточници при крайното потребление на енергия е 100 %.

За локални топлоизточници, различни от електрическите, базовите стойности, посочени в таблица 6 се прилагат като се коригират с корекционните коефициенти за конкретни условия за определяне на сезонната енергийна ефективност при отопление съгласно методите в Регламент (ЕС) 2015/1188 и хармонизираните стандарти (когато има такива), приети от европейските организации по стандартизация по искане на Комисията, в съответствие с процедурите, определени в Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета.